Ако Гърция фалира ?!

Много хора си задават този въпрос, а отговорите им са още по-разнообразни. Фалитът на Гърция безспорно ще има краткосрочни негативни ефекти върху България и региона, но в дългосрочен аспект ефектът ще бъде положителен.

Краткосрочните негативни ефекти от фалит на Гърция са следните:

• Спад на доверието в региона.
• Още по-голямо намаляване на инвестиционния интерес към Балканите и най-вече Гърция.
• “Осребряване” на голяма икономическа загуба както в частния сектор, така и банковия, която се дължи на “токсичните” гръцки облигации и кредити.

За сметка на тези краткосрочни ефекти в дългосрочен аспект фалит на Гърция ще донесе значителни ползи за България и европейската икономика.

Положителни дългосрочни ефекти:

• Пренасочване на инвестиции от Гърция към България и Румъния.
• Преместване на значителна част от успешния бизнес (и капитали) от Гърция в България. Това вече е факт в последните 6 месеца и темповете се увеличават.
• В дългосрочен аспект това ще повиши доверието в стабилността и икономиките на България и Румъния.
• Фалитът ще ‘изчисти’ неефективния бизнес от гръцката икономика, което ще има положителен ефект както за страната, така и за региона.
•  Същевременно ще се прекрати влагането на огромни финансови ресурси в неработеща и неефективна икономика за сметка на работещите пазари в останалата част на Европейския съюз.

Това са само най-основните от всички негативни и положителни ефекти, но позитивните определено доминират, когато се разсъждава от икономическа, а не от политическа гледна точка. Безпрецедентната помощ за южните ни съседи в момента само увеличава размера на дълга им и не успява да инициира  задвижването на необходимите пазарни реформи в икономиката с нужната скорост.

“Къде сбъркахме?” и “Защо не се получава?” са логичните въпроси, които всички си задаваме. Всъщност в Гърция през последните 20 години силно надделяха прекомерните регулации от страна на държавата в ключовите сектори за икономиката в съчетание с огромен “социален протекционизъм” на заетите. С течение на времето това доведе до ниска ефективност както на труда, така и на бизнеса и администрацията и същевременно до висока социална обезпеченост на населението – работни заплати, социални придобивки, защита на работните места (въпреки неефективността им и отпадналата необходимост от тях).

След като всичко това е налице в момента под натиска на “голямата тройка” (Ангела Меркел, Никола Саркози, Дейвид Камерън) Гърция начело с премиера Георгиос  Папандреу приема цял набор от реформаторски закони. За съжаление, обаче прилагането им е доста по-трудно от приемането и среща сериозен отпор сред гърците. Промяната, която те трябваше да внесат в икономиката е изключително бавна и все още частична, защото е много трудно в рамките на година или две да се върне пазарния баланс в цяла икономическа система.

Адекватното решение за Гърция!

Какво ще се случи с Европа? 

Фалитът на Гърция носи и риск за Еврозоната и това е безспорен факт. Рискът е най-вече за банковата система на Европа, в която за разлика от американската има голяма диспропорция между възможности за държавна помощ от страна на правителствата и размер на активите на големите банки. Грозната истина, е че в Европа не можем да спасим банковата си система с държавна помощ, ако се наложи. Активите на големите европейски банки в някои случаи надвишават над 10 пъти всички помощи до момента за Гърция( само активите на най-голямата френска банка надвишават 4 трилиона евро). Същевременно всяка една подобна банкова институция е отговорност на конкретната държава, ако се наложи спасителен сценарии.

Подобна е ситуацията и в България, където като съвсем буквален пример може да се даде Фонда за гарантиране на депозитие, който е в размер на около 2 млрд. лева, а трябва да покрие депозити за над 30 млрд лева със средна стойност на депозита от 136 хил. лв.(под гарантирания праг от 100 хил. евро).

За да се избегне неблагоприятния сценарий за икономиката и банковия сектор в Европа трябва да бъдат поставени адекватни “стопове” на ключовите точки свързващи гръцкия дълг и банковата система в останалите страни на общността. Това не е солидарно решение, но е икономически обоснован изход. Под т. нар. “стопове” имам предвид гръцкият дълг да бъде отделен от кредитирането, облигациите и големите европейски банки като същевременно се изключи и от планираните общоевропейски облигации. Задълженията на Гърция ще бъдат невъзвръщеми в рамките на минимум 5 години, но няма да бъде допуснато разрастване и разпространение на “токсичните” задължения. Това ще върне голяма част от стабилността икономиките в Европа, доверието в тях и с понижаването на лихвените нива ще насърчи кредитирането.

Такъв ход не е политически полезен за никого, но издаването на общи европейски облигации заедно с финансовата помощ за Гърция интегрирана в тях, ще прехвърли недоверието, както и риска от разпространение на икономическите й проблеми и в останалите страни от общността.

Решението е в ръцете на Европа. На 23 октомври, когато е Срещата на върха на лидерите на Европейския съюз може би ще се пише история. Надявам се да видя наистина работещи решения в докладите и предложенията на лидерите от  ЕС, ЕЦБ и МВФ.