До Шенген и назад!

Пример за обичайна шенгенска граница, преминавана без граничен контролно-пропускателен пункт, със знака на общността на ЕС и поздрав за посетителите - на границата между Австрия и Германия.

Влизане в Шенгенското пространство, колко добре звучи, но защо! Може би защото в него членуват 25 държави формиращи сърцето на Европа, или защото  ще бъде обективното доказателство, че сме пълноправни европейци и заемаме мястото си в Автентична Европа.В действителност обаче гражданите на Стара Европа не отвориха открехната врата и то не заради двоен стандарт или защото ни подценяват, а защото ние самите не можахме да я отворим. Всичко зависи от самите нас и трябва да приемем този отказ самокритично, а не критикарски (неоснователна, необективна критика показваща умствени или мисловни липси). Всъщност Шенгенското пространство е доверие, сигурност и най-важното – общество. Нашето българско общество просто не е на това ниво. Факт е, че не сме се преборили с редицата проблеми, който ни пречат да се възползваме от възможностите, с които за първи път разполагаме. Неслучайно казвам ние, защото борбата с корупцията, по-доброто правосъдие, елиминирането от властовите и управленски позиции на престъпни структури зависи не от правителство, а от самите нас, защото ние самите сме държавата и обществото и то всеки един от нас поотделно и заедно. Колкото по-бързо осъзнаем това, не просто да го знаем, а наистина да го осъзнаем и го направим наизменна част от мисленето си, толкова по-бързо ще решим проблемите си.

За първи път сме на правилното място – географски и геополитически, в Европейския съюз, в НАТО; и в точното време – исторически, европейски и със сверен с глобалното време часовник. В момента дори може би не осъзнаваме всички възможности, които имаме пред себе си и най-вероятно затова не се възползваме напълно от тях. А може би ни въпреки всички възможности и предпоставки и свободи (лични, на словото, на себеизявяването, свободата да пътуваме, където пожелаем, свободата да се възползваме от глобализиращия се свят (във всяко едно отношение), може би ни липсва “човешкият” фактор. Явно всичко сочи, че единствената пречка и причина сме самите ние като народ, общество и всеки един от нас поотделно.

Изводът, който според мен трябва да си направим от размахания пръст пред вратата на Шенген, е че трябва да се променим вътрешно, а не просто да напраавим поредната фасадна промяна в очакване на поредния компромис, защото компромисът както винаги ще е за сметка на собственото ни развитие (личностно, като общество и като държава).