Археологията и археологическите разкопки са една от нишите на корпоративната социална отговорност в България, които почти не са експлоатирани. Всъщност ние сме изключително богати на останки от тракийско и римско време, които са много атрактивни. Разкопките, които се провеждат и в момента са десетки.

Спонсорствата в тази сфера са много малко, а тя играе важна роля в изграждането на културните устои, развитието на туризма и чувството на национална гордост на всеки един от нас. Разходите за провеждане на разкопки не са много високи, тъй като повечето работници са доброволци и не им се заплаща, а възнагражденията на археолозите и квалифицираните специалисти се поемат от Министерство на културата. При спонсориране на такъв обект най-голяма част от бюджета са разходите за охрана и консервация. За сметка на това медийното покрите на всяко направено откритие голямо, а това дава възможности за допълнително продуктово позициониране и заснемане на филм за разкопките и откритието, което е направено. И всичко това на цената на средения спонсорски пакет в други сфери на стойност от 10 до 30 хил. лв. Но археологическите разкопки и исторически обекти има една важна специфика – тя пряко засягат чувството за национална гордост, а и популяризират търговската марка и сред чуждестранните туристи, което многократно мултиплицира ефекта от политиката на корпоративна социална отговорност на компанията.

Откриване на Музей на Тракийското изкуство в с. Александрово с подкрепата на Посолство на Япония в България. (Видео)

Освен допълнително позициониране на марката, археологията дава възможност и за добавяне на много допълнителна стойност към отделни продукти или услуги, които могат да послужат и за база за изграждане на нови или поддържащи комуникационни стратегии. Много успешно фирми от сектора на услугите или спа туризма могат да използват римския период и исторически обекти в политиката си на корпоративна социална отговорност.

Древните културни пътища

Подкрепата на подобни проекти с културно-историческа стойност изисква много по-малка инвеститиция отколкото традиционните области на CSR – спорт, социални дейности, неправителствени организации и др. Тъй като областта е слабо разработена като поле на корпоративна социална отговорност ефектите, които се постигат са с допълнителна добавена стойност.

Друго предимство на развиването на CSR политика в археологията е и възможността лесно да се обвърже с други области на социалната политика. Ако се подкрепят социални домове могат да се организират конвергентни събития между две или повече области като запознаване на децата с древната история и посещения на археологически обекти, организиране на доброволчески инициативи и творчески ателиета и др.

Атрактивен макет-възстановка на древен град в скален процеп

Тъй като арехеологията почти не е развивана като област част от корпоративната социална отговорност и възможностите за развиването й са огромни се надявам, че в бъдеще все повече компании в България ще възприемат тази идея.

Древни глинени съдове

Част от Преславското съкровище

Кой е барометъра на реалността – медиите? Дали са огледало на случващото се или налагат определени модели на мислене и възприятия?Няма еднозначен отговор. И двете позиции са верни, но винаги едната от тях надделява и от това зависи насоката на обществения дневен ред.

Медиите предлагат на аудиторията си това, което я интересува според рейтинговите проучвания. Но някои предавания и реклами са пресилено скандални или на изключително ниско интелектуално ниво, не защото това иска аудиторията, а за да нагнетят напрежение. По този начин експресивното им въздействие е много по-силно и оставят по-трайни впечатления. Примерите за този рекламен подход са десетки и няма смисъл да ги изброявам, всеки един от нас ще се сети за поне пет само в последната година.

По-важното е защо на последък този подход на ниско интелектуална експресия се използва все по-масово. Просто хората прекарват все по-малко време с конвенционалните медии и акцентът се пренася в набавянето на специфична информация, която интересува конкретния човек. Аудиторията се диверсифицира и се разбива на малки части и това е предизвикано както от влиянието на интернет и новите медии, така и от тенденциите на конвергенция на медийните и информационни услуги. Този процес ще се засили още повече, когато цифровизацията на ефира през 2012 г. стане факт. Конвергентната медийна услуга ще бъде масова и всеки ще може да сам да определя и редактира съдържанието, което иска да види.

Бурното развитие на новите медии в последните няколко години промени завинаги този пазар. През 2008 г. за първи път в Европа бюджетите за интернет реклама надминаха бюджетите за конвенционални медии, а във всички развити страни тенденциите се движат към изравняване на бюджетите и постепенния превес на новите медии. Тази посока на развитие на информационното общество не е нито изненадваща, нито неочаквана. С бързото развитие на интернет и ИТ технологиите в последните години прехода към електронно информационно общество е напълно логичен и естествен – просто следващата стъпка по пътя на развитие и прогрес.

Точно тази стъпка, която дава възможност на всеки човек сам да определи собствения си информационен дневен ред ще даде и пълна картина на обществото като цяло. Какво го вълнува и от какво се интересува. Така медиите ще загубят част от функциите си на краен редактор на публичния интерес и ще бъдат принудени да отчитат потребностите на всяка малка група в аудиторията. Това вече е факт при новите медии, но не и при конвенционалните. Чрез пълната диверсификация на аудиторията обаче се постига и много точно таргетиране на съдържанието, което се създава или на рекаламните кампании и инструментите им за въздействие. Това ще повиши ефективността и атрактивността както на медиите, така и на рекламния пазар. Не маловажен фактор е и много по-точното метрично отчитане на рейтингите, интереса и постигнатите въздействия, което е възможно благодарение това, че всеки с избора си на съдържание дава директна обратна връзка.

Това окончателно ще превърне медиите в пълно огледало, коеот отразява всички аспекти  на действителността и реалните интереси на обществото.

На 10 септември БТК и vivatel влязоха в историята. Всъщност двете компании се сляха още в  началото на 2009 г., а през април месец БТК погълна веригaта магазини 2be. Всъщност фактическото сливане на фиксирания и мобилния оператор се случи около година по-рано, но сливането на двете търговски марки беше в началото на септември.

Големият период между юридическото сливане и обединението на брандовете беше продиктувано от необходимостта хората да бъдат подготвени чисто психологически, че БТК няма да съществува повече. Все пак това е една от емблемите на комунизма, която макар и да е частна собственост от шест години все още беше с имиджа на социалистически динозавър.  Точно това беше и една от основните причини вече обединената компания да бъде напълно ребрандирана, за да избяга от представата за архаичен и нискотехнологичен оператор и да покаже новото си лице на модерна компания ориентирана изцяло към клиента.

Въпреки всеобщата представа ребрандирането е един процес, който засяга почти всички звена на една фирма. промяната не е само на логото или корпоративните цветове, тя засяга начина на работа, ориентацията и приоритетните цели както на цялата фирма, така и на всеки отделен служител. Ако ребрандинг екипа успее да предизвика тази промяна и я контролира успешно значи половината от работата е свършена. Половината, защото не по-лесна задача е да успееш да убедиш и всички останали, че новата визия, мисия и цели са реалност не само в промяната налогото и цветовете, а в съзнанието на всеки служител и клиент. Всъщност това е дори по-трудна и продължителна работа, въпреки всички трудности и напрежение в процеса преди официалното обявяване на ребрандирането.

Продължителността на този процес е различна и може да варира в много широки граници. Това за виси от стратегиите, които ще се използват от PR и маркетинг екипа. Като имам предвид досегашната практика на Vivacom  и стратегията която реализират за тези два месеца от официалното обявяване според мен основният етап от налагането на новия бранд и визия ще бъде реализиран за първите шест месеца, а пълно покритие на бранда ще има след година, до година и половина.

На пръв поглед това изглежда много време, но не трябва да се забравя факта, че абревиатурата БТК е налагана дсетки години и това влиятние не може да бъде премахнато с няколко месечна активна кампания.

Тепърва ще наблюдаваме как ще продължи налагането на новия бранд и ще анализираме грешките или успешните ходове.