Ако Гърция фалира ?!

Много хора си задават този въпрос, а отговорите им са още по-разнообразни. Фалитът на Гърция безспорно ще има краткосрочни негативни ефекти върху България и региона, но в дългосрочен аспект ефектът ще бъде положителен.

Краткосрочните негативни ефекти от фалит на Гърция са следните:

• Спад на доверието в региона.
• Още по-голямо намаляване на инвестиционния интерес към Балканите и най-вече Гърция.
• „Осребряване“ на голяма икономическа загуба както в частния сектор, така и банковия, която се дължи на „токсичните“ гръцки облигации и кредити.

За сметка на тези краткосрочни ефекти в дългосрочен аспект фалит на Гърция ще донесе значителни ползи за България и европейската икономика.

Положителни дългосрочни ефекти:

• Пренасочване на инвестиции от Гърция към България и Румъния.
• Преместване на значителна част от успешния бизнес (и капитали) от Гърция в България. Това вече е факт в последните 6 месеца и темповете се увеличават.
• В дългосрочен аспект това ще повиши доверието в стабилността и икономиките на България и Румъния.
• Фалитът ще ‘изчисти’ неефективния бизнес от гръцката икономика, което ще има положителен ефект както за страната, така и за региона.
•  Същевременно ще се прекрати влагането на огромни финансови ресурси в неработеща и неефективна икономика за сметка на работещите пазари в останалата част на Европейския съюз.

Това са само най-основните от всички негативни и положителни ефекти, но позитивните определено доминират, когато се разсъждава от икономическа, а не от политическа гледна точка. Безпрецедентната помощ за южните ни съседи в момента само увеличава размера на дълга им и не успява да инициира  задвижването на необходимите пазарни реформи в икономиката с нужната скорост.

„Къде сбъркахме?“ и „Защо не се получава?“ са логичните въпроси, които всички си задаваме. Всъщност в Гърция през последните 20 години силно надделяха прекомерните регулации от страна на държавата в ключовите сектори за икономиката в съчетание с огромен „социален протекционизъм“ на заетите. С течение на времето това доведе до ниска ефективност както на труда, така и на бизнеса и администрацията и същевременно до висока социална обезпеченост на населението – работни заплати, социални придобивки, защита на работните места (въпреки неефективността им и отпадналата необходимост от тях).

След като всичко това е налице в момента под натиска на „голямата тройка“ (Ангела Меркел, Никола Саркози, Дейвид Камерън) Гърция начело с премиера Георгиос  Папандреу приема цял набор от реформаторски закони. За съжаление, обаче прилагането им е доста по-трудно от приемането и среща сериозен отпор сред гърците. Промяната, която те трябваше да внесат в икономиката е изключително бавна и все още частична, защото е много трудно в рамките на година или две да се върне пазарния баланс в цяла икономическа система.

Адекватното решение за Гърция!

Какво ще се случи с Европа? 

Фалитът на Гърция носи и риск за Еврозоната и това е безспорен факт. Рискът е най-вече за банковата система на Европа, в която за разлика от американската има голяма диспропорция между възможности за държавна помощ от страна на правителствата и размер на активите на големите банки. Грозната истина, е че в Европа не можем да спасим банковата си система с държавна помощ, ако се наложи. Активите на големите европейски банки в някои случаи надвишават над 10 пъти всички помощи до момента за Гърция( само активите на най-голямата френска банка надвишават 4 трилиона евро). Същевременно всяка една подобна банкова институция е отговорност на конкретната държава, ако се наложи спасителен сценарии.

Подобна е ситуацията и в България, където като съвсем буквален пример може да се даде Фонда за гарантиране на депозитие, който е в размер на около 2 млрд. лева, а трябва да покрие депозити за над 30 млрд лева със средна стойност на депозита от 136 хил. лв.(под гарантирания праг от 100 хил. евро).

За да се избегне неблагоприятния сценарий за икономиката и банковия сектор в Европа трябва да бъдат поставени адекватни „стопове“ на ключовите точки свързващи гръцкия дълг и банковата система в останалите страни на общността. Това не е солидарно решение, но е икономически обоснован изход. Под т. нар. „стопове“ имам предвид гръцкият дълг да бъде отделен от кредитирането, облигациите и големите европейски банки като същевременно се изключи и от планираните общоевропейски облигации. Задълженията на Гърция ще бъдат невъзвръщеми в рамките на минимум 5 години, но няма да бъде допуснато разрастване и разпространение на „токсичните“ задължения. Това ще върне голяма част от стабилността икономиките в Европа, доверието в тях и с понижаването на лихвените нива ще насърчи кредитирането.

Такъв ход не е политически полезен за никого, но издаването на общи европейски облигации заедно с финансовата помощ за Гърция интегрирана в тях, ще прехвърли недоверието, както и риска от разпространение на икономическите й проблеми и в останалите страни от общността.

Решението е в ръцете на Европа. На 23 октомври, когато е Срещата на върха на лидерите на Европейския съюз може би ще се пише история. Надявам се да видя наистина работещи решения в докладите и предложенията на лидерите от  ЕС, ЕЦБ и МВФ.

До Шенген и назад!

Пример за обичайна шенгенска граница, преминавана без граничен контролно-пропускателен пункт, със знака на общността на ЕС и поздрав за посетителите - на границата между Австрия и Германия.

Влизане в Шенгенското пространство, колко добре звучи, но защо! Може би защото в него членуват 25 държави формиращи сърцето на Европа, или защото  ще бъде обективното доказателство, че сме пълноправни европейци и заемаме мястото си в Автентична Европа.В действителност обаче гражданите на Стара Европа не отвориха открехната врата и то не заради двоен стандарт или защото ни подценяват, а защото ние самите не можахме да я отворим. Всичко зависи от самите нас и трябва да приемем този отказ самокритично, а не критикарски (неоснователна, необективна критика показваща умствени или мисловни липси). Всъщност Шенгенското пространство е доверие, сигурност и най-важното – общество. Нашето българско общество просто не е на това ниво. Факт е, че не сме се преборили с редицата проблеми, който ни пречат да се възползваме от възможностите, с които за първи път разполагаме. Неслучайно казвам ние, защото борбата с корупцията, по-доброто правосъдие, елиминирането от властовите и управленски позиции на престъпни структури зависи не от правителство, а от самите нас, защото ние самите сме държавата и обществото и то всеки един от нас поотделно и заедно. Колкото по-бързо осъзнаем това, не просто да го знаем, а наистина да го осъзнаем и го направим наизменна част от мисленето си, толкова по-бързо ще решим проблемите си.

За първи път сме на правилното място – географски и геополитически, в Европейския съюз, в НАТО; и в точното време – исторически, европейски и със сверен с глобалното време часовник. В момента дори може би не осъзнаваме всички възможности, които имаме пред себе си и най-вероятно затова не се възползваме напълно от тях. А може би ни въпреки всички възможности и предпоставки и свободи (лични, на словото, на себеизявяването, свободата да пътуваме, където пожелаем, свободата да се възползваме от глобализиращия се свят (във всяко едно отношение), може би ни липсва „човешкият“ фактор. Явно всичко сочи, че единствената пречка и причина сме самите ние като народ, общество и всеки един от нас поотделно.

Изводът, който според мен трябва да си направим от размахания пръст пред вратата на Шенген, е че трябва да се променим вътрешно, а не просто да напраавим поредната фасадна промяна в очакване на поредния компромис, защото компромисът както винаги ще е за сметка на собственото ни развитие (личностно, като общество и като държава).

Сърбия отново погази редица международни спогодби

 По-точно става въпрос за нова митническа тарифа въведена едностранно от Сърбия за корабоплаването по р. Дунав. Нямаше да има нищо скандално, ако митническите такси за транспорта по  Дунав не се регламентираха в няколко международни спогодби и не бяха  урегулирани на международно ниво. В случая дори не става въпрос за завишаване на събираните такси, а за едностранно и самосиндикално въвеждане на митническа такса за преминаващите по р. Дунав в сръбския участък търговски съдове. Въпреки, че корабите и товарите преминават транзитно без дори да акустират на сръбско пристанище, митническите власти на западната ни съседка ги задържат до изплащането на митническа такса за превозвания товар. Интересно тълкуване или по-точно незачитане на международното търговско право. Сръбските власти отново показаха запазения балкански бранд на страната да не зачита и самосиндикално да потъпква международни спогодби.Сърбия об(р)ича Дунав!

Интересна ще бъде реакацията на Германия, Румъния и България, защото скандалното обмитяване сериозно затруднява трафика по Дунав и като се има предвид зависимостта на Белград именно от тези европейски държави за влизане в ЕС явно сме свидетели на поредния случай, който отдалечава Сърбия от клуба на Европа. Все още явно остава неосъзнат факта, че Европейският съюз е освен икономическа общност, начин на мислене, на действие и възприятия.

За повече въпроси относно законноста и коректността на новата митническа тарифа по р. Дунав на Република Сърбия ви препоръчвам да се свържете с дипломатическата й мисия в България. Всички отговори, който ви дадат (колкото и да са абсурдни) може да публикувате в блога като ми ги изпратите или ги напишете като коментар под публикацията!

Археологията – една все още слабо разработена ниша за успешен CSR

Археологията и археологическите разкопки са една от нишите на корпоративната социална отговорност в България, които почти не са експлоатирани. Всъщност ние сме изключително богати на останки от тракийско и римско време, които са много атрактивни. Разкопките, които се провеждат и в момента са десетки.

Спонсорствата в тази сфера са много малко, а тя играе важна роля в изграждането на културните устои, развитието на туризма и чувството на национална гордост на всеки един от нас. Разходите за провеждане на разкопки не са много високи, тъй като повечето работници са доброволци и не им се заплаща, а възнагражденията на археолозите и квалифицираните специалисти се поемат от Министерство на културата. При спонсориране на такъв обект най-голяма част от бюджета са разходите за охрана и консервация. За сметка на това медийното покрите на всяко направено откритие голямо, а това дава възможности за допълнително продуктово позициониране и заснемане на филм за разкопките и откритието, което е направено. И всичко това на цената на средения спонсорски пакет в други сфери на стойност от 10 до 30 хил. лв. Но археологическите разкопки и исторически обекти има една важна специфика – тя пряко засягат чувството за национална гордост, а и популяризират търговската марка и сред чуждестранните туристи, което многократно мултиплицира ефекта от политиката на корпоративна социална отговорност на компанията.

Откриване на Музей на Тракийското изкуство в с. Александрово с подкрепата на Посолство на Япония в България. (Видео)

Освен допълнително позициониране на марката, археологията дава възможност и за добавяне на много допълнителна стойност към отделни продукти или услуги, които могат да послужат и за база за изграждане на нови или поддържащи комуникационни стратегии. Много успешно фирми от сектора на услугите или спа туризма могат да използват римския период и исторически обекти в политиката си на корпоративна социална отговорност.

Древните културни пътища

Подкрепата на подобни проекти с културно-историческа стойност изисква много по-малка инвеститиция отколкото традиционните области на CSR – спорт, социални дейности, неправителствени организации и др. Тъй като областта е слабо разработена като поле на корпоративна социална отговорност ефектите, които се постигат са с допълнителна добавена стойност.

Друго предимство на развиването на CSR политика в археологията е и възможността лесно да се обвърже с други области на социалната политика. Ако се подкрепят социални домове могат да се организират конвергентни събития между две или повече области като запознаване на децата с древната история и посещения на археологически обекти, организиране на доброволчески инициативи и творчески ателиета и др.

Атрактивен макет-възстановка на древен град в скален процеп

Тъй като арехеологията почти не е развивана като област част от корпоративната социална отговорност и възможностите за развиването й са огромни се надявам, че в бъдеще все повече компании в България ще възприемат тази идея.

Древни глинени съдове

Част от Преславското съкровище

Огледалото на една реалност

Кой е барометъра на реалността – медиите? Дали са огледало на случващото се или налагат определени модели на мислене и възприятия?Няма еднозначен отговор. И двете позиции са верни, но винаги едната от тях надделява и от това зависи насоката на обществения дневен ред.

Медиите предлагат на аудиторията си това, което я интересува според рейтинговите проучвания. Но някои предавания и реклами са пресилено скандални или на изключително ниско интелектуално ниво, не защото това иска аудиторията, а за да нагнетят напрежение. По този начин експресивното им въздействие е много по-силно и оставят по-трайни впечатления. Примерите за този рекламен подход са десетки и няма смисъл да ги изброявам, всеки един от нас ще се сети за поне пет само в последната година.

По-важното е защо на последък този подход на ниско интелектуална експресия се използва все по-масово. Просто хората прекарват все по-малко време с конвенционалните медии и акцентът се пренася в набавянето на специфична информация, която интересува конкретния човек. Аудиторията се диверсифицира и се разбива на малки части и това е предизвикано както от влиянието на интернет и новите медии, така и от тенденциите на конвергенция на медийните и информационни услуги. Този процес ще се засили още повече, когато цифровизацията на ефира през 2012 г. стане факт. Конвергентната медийна услуга ще бъде масова и всеки ще може да сам да определя и редактира съдържанието, което иска да види.

Бурното развитие на новите медии в последните няколко години промени завинаги този пазар. През 2008 г. за първи път в Европа бюджетите за интернет реклама надминаха бюджетите за конвенционални медии, а във всички развити страни тенденциите се движат към изравняване на бюджетите и постепенния превес на новите медии. Тази посока на развитие на информационното общество не е нито изненадваща, нито неочаквана. С бързото развитие на интернет и ИТ технологиите в последните години прехода към електронно информационно общество е напълно логичен и естествен – просто следващата стъпка по пътя на развитие и прогрес.

Точно тази стъпка, която дава възможност на всеки човек сам да определи собствения си информационен дневен ред ще даде и пълна картина на обществото като цяло. Какво го вълнува и от какво се интересува. Така медиите ще загубят част от функциите си на краен редактор на публичния интерес и ще бъдат принудени да отчитат потребностите на всяка малка група в аудиторията. Това вече е факт при новите медии, но не и при конвенционалните. Чрез пълната диверсификация на аудиторията обаче се постига и много точно таргетиране на съдържанието, което се създава или на рекаламните кампании и инструментите им за въздействие. Това ще повиши ефективността и атрактивността както на медиите, така и на рекламния пазар. Не маловажен фактор е и много по-точното метрично отчитане на рейтингите, интереса и постигнатите въздействия, което е възможно благодарение това, че всеки с избора си на съдържание дава директна обратна връзка.

Това окончателно ще превърне медиите в пълно огледало, коеот отразява всички аспекти  на действителността и реалните интереси на обществото.

Раждането на VIVACOM

На 10 септември БТК и vivatel влязоха в историята. Всъщност двете компании се сляха още в  началото на 2009 г., а през април месец БТК погълна веригaта магазини 2be. Всъщност фактическото сливане на фиксирания и мобилния оператор се случи около година по-рано, но сливането на двете търговски марки беше в началото на септември.

Големият период между юридическото сливане и обединението на брандовете беше продиктувано от необходимостта хората да бъдат подготвени чисто психологически, че БТК няма да съществува повече. Все пак това е една от емблемите на комунизма, която макар и да е частна собственост от шест години все още беше с имиджа на социалистически динозавър.  Точно това беше и една от основните причини вече обединената компания да бъде напълно ребрандирана, за да избяга от представата за архаичен и нискотехнологичен оператор и да покаже новото си лице на модерна компания ориентирана изцяло към клиента.

Въпреки всеобщата представа ребрандирането е един процес, който засяга почти всички звена на една фирма. промяната не е само на логото или корпоративните цветове, тя засяга начина на работа, ориентацията и приоритетните цели както на цялата фирма, така и на всеки отделен служител. Ако ребрандинг екипа успее да предизвика тази промяна и я контролира успешно значи половината от работата е свършена. Половината, защото не по-лесна задача е да успееш да убедиш и всички останали, че новата визия, мисия и цели са реалност не само в промяната налогото и цветовете, а в съзнанието на всеки служител и клиент. Всъщност това е дори по-трудна и продължителна работа, въпреки всички трудности и напрежение в процеса преди официалното обявяване на ребрандирането.

Продължителността на този процес е различна и може да варира в много широки граници. Това за виси от стратегиите, които ще се използват от PR и маркетинг екипа. Като имам предвид досегашната практика на Vivacom  и стратегията която реализират за тези два месеца от официалното обявяване според мен основният етап от налагането на новия бранд и визия ще бъде реализиран за първите шест месеца, а пълно покритие на бранда ще има след година, до година и половина.

На пръв поглед това изглежда много време, но не трябва да се забравя факта, че абревиатурата БТК е налагана дсетки години и това влиятние не може да бъде премахнато с няколко месечна активна кампания.

Тепърва ще наблюдаваме как ще продължи налагането на новия бранд и ще анализираме грешките или успешните ходове.